Какво означава „ислям“
Арабската дума ислям произлиза от корена силм (селм), който означава да бъдеш спасен, да се покориш, да се предадеш и да сключиш мир.1 Мюсюлманин е онзи, който се покорява на Единия Бог.
Според исляма всички пратеници от Адам до Мухаммад са проповядвали една и съща вяра в Единия Бог. Затова ислямът не смята себе си за нова религия.1 Ето какво казва Коранът.
И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: „Няма друг бог освен Мен! Служете [единствено] на Мен!“
(Коран, 21:25)2
Единството на Бог
Основата на исляма е тевхид, убеждението, прието с ум и сърце, че Бог е един и единствен в Своята същност и в Своите качества и че само Той заслужава поклонение.3 Без тевхид всичко останало във вярата губи смисъла си.
Кажи [о, Мухаммад]: „Той е Аллах, Единствения, Аллах, Целта [на всички въжделения]! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему.“
(Коран, 112:1–4)2
Противоположното на тевхид е ширк, придаването на съдружници на Бог.3 Ширк е например да се покланяш на нещо, сътворено от Бог, да молиш Бог за опрощение чрез посредник или да приписваш Божии качества на хора и предмети.
Кой е Аллах
Аллах е името на Единия Бог, Създателя и Управителя на всичко съществуващо.4 Според едно от най-разпространените обяснения думата е съставена от арабския определителен член ал и илях („бог“) и означава „Богът“. Тя няма множествено число нито в арабския, нито в езиците на другите мюсюлмански народи.4
Аллах няма съдружници, равни и съперници. Той няма баща, майка, синове, дъщери или съпруга. Човек се обръща към Него пряко, без посредник. Той не се нуждае от ничие поклонение и не зависи от никого и от нищо.
Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.
(Коран, 42:11)2
Стълбовете на вярата
Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господ, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите ангели, и Неговите писания, и Неговите пратеници. [И казаха:] „Разлика не правим между никого от Неговите пратеници.“
(Коран, 2:285)2
В известния хадис, в който ангелът Джебраил пита Пратеника какво е вярата, тя е описана чрез шест стълба.56
- Вяра в Аллах, единствения Създател, на Когото единствено се служи.
- Вяра в ангелите.
- Вяра в низпосланите писания, тоест в Тората, Псалмите (Зебур) и Евангелието в първоначалния им вид, както и в Корана.
- Вяра във всички пратеници, от Адам през Ной, Авраам, Исмаил, Исаак, Яков, Мойсей и Исус до последния пратеник Мухаммад (мир на всички тях). Всички те са призовавали хората да служат единствено на Създателя.
- Вяра в Съдния ден.
- Вяра в предопределението, тоест че и доброто, и злото стават със знанието и волята на Аллах.
Стълбовете на исляма
Пратеникът е казал, че ислямът е изграден върху пет основи.7
- Шехадет, свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммад е Негов раб и пратеник.8
- Намаз, молитвата пет пъти на ден.9
- Зекят, задължителната годишна милостиня от имуществото.10
- Оруч, постът през месец Рамазан.11
- Хадж, поклонението в Мека веднъж в живота за всеки, който има възможност.12
Без принуда във вярата
Няма принуждение в религията.
(Коран, 2:256)2
О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият.
(Коран, 49:13)2
Ако искате да научите повече, в нашата библиотека ще намерите безплатни книги за исляма на български и на много други езици.
Footnotes
-
Mustafa Sinanoğlu, Ömer Faruk Harman и др., „İslâm“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 23, с. 1–15. https://islamansiklopedisi.org.tr/islam ↩ ↩2
-
Цитатите от Корана са по превода на смисъла от Цветан Теофанов. https://tanzil.net/#trans/bg.theophanov/1:1 ↩ ↩2 ↩3 ↩4 ↩5 ↩6
-
Mevlüt Özler и др., „Tevhid“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 41, с. 18–24. https://islamansiklopedisi.org.tr/tevhid ↩ ↩2
-
Bekir Topaloğlu, „Allah“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 2, с. 471–498. https://islamansiklopedisi.org.tr/allah ↩ ↩2
-
Ал-Бухари, „Иман“, 37; Муслим, „Иман“, 1–7. ↩
-
Mustafa Sinanoğlu и др., „İman“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 22, с. 212–219. https://islamansiklopedisi.org.tr/iman ↩
-
Ал-Бухари, „Иман“, 1–2; Муслим, „Иман“, 19–22. ↩
-
İlyas Çelebi, „Kelime-i Şehâdet“, TDV İslâm Ansiklopedisi, доп. т. 2, с. 36–37. https://islamansiklopedisi.org.tr/kelime-i-sehadet ↩
-
M. Kâmil Yaşaroğlu, „Namaz“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 32, с. 350–357. https://islamansiklopedisi.org.tr/namaz ↩
-
Mehmet Erkal, „Zekât“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 44, с. 197–207. https://islamansiklopedisi.org.tr/zekat ↩
-
Ali İhsan Yitik, İbrahim Kâfi Dönmez, „Oruç“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 33, с. 414–425. https://islamansiklopedisi.org.tr/oruc ↩
-
Ömer Faruk Harman и др., „Hac“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 14, с. 382–397. https://islamansiklopedisi.org.tr/hac ↩