Баня баши
БГENTR
ИсторияАрхитектура360°ГалерияИслямътБиблиотекаПосещение
БГENTR

Архитектура

Класическа османска джамия с квадратна молитвена зала, покрита с един купол с диаметър 15 м.

Минарето и куполът на джамия Баня баши

Сградата

Молитвената зала е квадратна. Стените ѝ са високи 15 м и дебели 1,8 м. Изградени са от редуващи се редове камък и тухла, както е характерно за османското строителство.1

В горната част на стените квадратът преминава в осмоъгълник. Отвън това става чрез скосени ъгли, а отвътре чрез тромпи, малки сводове в ъглите. Над осмоъгълника се издига цилиндричен тухлен барабан, подпрян с контрафорсни арки и разделен на шестнадесет полета. Върху него стъпва главният купол с диаметър 15 м. Куполите и сводовете са покрити с олово.1

Залата получава светлина от четири реда прозорци. Долните са правоъгълни, а горните са сводести и кръгли.1

Портикът и входът

Пред входа има открит портик, който на турски се нарича сон джемаат йери, „мястото на закъснелите богомолци“. Той стъпва на четири колони със сталактитни (мукарнас) капители, свързани със стрелковидни арки, и е покрит с три малки купола.1

Порталът е от дялан камък и завършва с фронтон. От двете му страни има по една ниша със сталактитен свод.1

От дясната страна на джамията има пристройка с три свода, наречена тетимме. Кадъ Сейфуллах ефенди я построява в памет на починалата си съпруга. Вероятно е служила за обучение на деца.1

Минарето

Минарето е вдясно от джамията и има един балкон (шерефе). Според Евлия Челеби в София няма друго минаре, което да се сравнява с него по красота.1 Тухленият му ствол се издига върху квадратна основа от дялан камък. Каменното шерефе стъпва върху сталактитен преход, а най-отгоре минарето завършва с дървена конична шапка, покрита с олово. При ремонта от 1915–1917 г. формата му е променена и то е снижено.1

Вътрешността

При обновяването през 2007 г. михрабът и стените до втория ред прозорци са облицовани с кютахийски фаянсови плочки. Поставени са нов минбар и ново кюрсю, украсени с плочки, и е обновена рисуваната украса (калем иши) по тромпите, пандантивите, рамките на прозорците и купола.1 Можете да разгледате залата в 360° разходката.

Какво има във всяка джамия

Михрабът е нишата в предната стена. Той показва посоката на молитвата (кибле), тоест към Кааба в Мека, и пред него застава имамът.23

Минбарът е висока катедра със стълби. От него хатибът изнася проповедта (хутбе) на петъчната и празничните молитви.4

Кюрсюто е повдигнато място за сядане, обикновено с няколко стъпала, от което се изнасят беседи и уроци.5

Махфилът е обособено, обикновено повдигнато място, отделено за мюезините, жените или гостите.6 Махфила на Баня баши можете да видите в 360° разходката.

Минарето е кулата, от която се отправя призивът за молитва (езан). Думата идва от арабското менаре, „място, откъдето се вижда светлина“.7

Куполът е полусферичният покрив на сградата.8

Шадраванът е чешмата до джамията, на която вярващите извършват ритуалното измиване (абдест) преди молитва.9

Footnotes

  1. Sefer Hasanov, „Kadı Seyfullah Efendi Camii“, TDV İslâm Ansiklopedisi, доп. т. 1, с. 699–701. https://islamansiklopedisi.org.tr/kadi-seyfullah-efendi-camii ↩ ↩2 ↩3 ↩4 ↩5 ↩6 ↩7 ↩8 ↩9

  2. Tuğba Erzincan, „Mihrap“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 30, с. 30–37. https://islamansiklopedisi.org.tr/mihrap ↩

  3. „Kıble“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 25, с. 364–369. https://islamansiklopedisi.org.tr/kible ↩

  4. Nebi Bozkurt, Zeynep Hatice Kurtbil, „Minber“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 30, с. 101–106. https://islamansiklopedisi.org.tr/minber ↩

  5. Yaşar Çoruhlu, „Kürsü“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 26, с. 573–574. https://islamansiklopedisi.org.tr/kursu ↩

  6. M. Baha Tanman, „Mahfil“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 27, с. 331–333. https://islamansiklopedisi.org.tr/mahfil ↩

  7. Filiz Gündüz, „Minare“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 30, с. 98–101. https://islamansiklopedisi.org.tr/minare ↩

  8. Selçuk Mülâyim, „Kubbe“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 26, с. 300–303. https://islamansiklopedisi.org.tr/kubbe ↩

  9. Ali Kılcı, „Şadırvan“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 38, с. 219–221. https://islamansiklopedisi.org.tr/sadirvan ↩